Бавно кръвта се оттича
от твойто лице.
Остана безлично...
тревожно превзето...
Разбра ме добре!
Единствена бях,
смеха ти донесох,
жита ти засях
написах ти песен...
Жътва дочака ли?
Събираш все плесен.
Я бягай оттук!
Искам слънчева есен!