Странно...
Как грабна ме от нищото,
с усилие крила ми подари,
научи ме на обич и смирение,
показа смисъла на дните.
Душата ми, градина с бурени,
разчисти. Засади цветя.
Очите ми - като прозорци мръсни,
изми. Обля със светлина.
Накара ме в душата си
да бръкна и блатото да пресуша.
Навреме.
Със дъжда си тръгна,
знаейки, че няма да тъжа.

това ми харесва :)

Благодаря Вики!