В думите вярваш ли още?
Крещяни, изплакани, скрити,
изхвърлени в бездната нощна,
рисувани с кръв по стените?
В ръцете усещаш ли нежност,
уют, топлината на ласките?
Даряват ли пак безметежност,
събират ли сребърни капки?
В очите отсрещни потъваш ли,
забравяйки своите нужди,
изпълнен с копнежи за бъдеще?...
.................
Картини, рисувани с въглен...

Искрен стих.Поздрави :))))))))))

Благодаря!