Загубих я преди да я намеря.
Залутах се между любов и не любов.
Достигнала сърцето ми, немеещо
погледна черния покров.

Учудена си, че не те жадувам?!
Добре - беглец ме наречи,
но не страхливка - пътя ми е стръмен
и аз решавам как да го вървя!

Без теб по-силна съм, могъща!
Не са ми нужни твоите крила,
и твойта болка ми е чужда.
Страхът се ражда с любовта!

Изтръгваше перата от крилата му ...
знаеше ...че ще боли,
но искаше да си направи...
възглавничка...върху която... да заспи..

Сънят....изпълнен с цветове
и мирисът на свобода-
вятъра на нечии криле...

Ами духай супата. Какво друго остава...

Аз съм на пържоли.При това избрани.
Пак ела:)))