Владимир Капел е роден на 16 (28) април 1883 г. в Санкт Петербургска губерния. Баща му, Оскар Капел, потомък на шведски преселници, потомствен дворянин, починал преди болшевишкия метеж. Майка му – Елена Постолцева (1861-1949), дъщеря на ген.-лейтенант П.И.Постолский, преживяла сталинските репресии, като променила името си на Копел. Съпругата — Олга Сергеевна по време на Гражданската война била взета за заложник от болшавиките, но опитите да шантажират ген. Капел с нейна помощ завършили с неуспех. За спасението на децата им, се отказала от съпруга си и взела отново моминското си име Стролман. През 1940 г. била осъдена на 5 год. затвор като социално опасен елемент. Починала на 7 април 1960 г. Владимир Капел завършил Кадетския корпус през 1901 г. и Николаевското кавалерийско училище през 1908 г., а през 1913 г . – Императорската Николаевска военна академия. Учавствал в ПСВ. Спед 1917 Г. Капел станал един от ръководителите на Бялото движение в Източна Русия. Скоро от обекновен полковник Капел се превърнал в един от най-знаменитите бели пълководци на Източния фронт. С голямо уважение се ползвал и сред враговете си - болшевиките. Още през лятото на 1918 г. името на Капел станало известн по цяла Волга, Урал и Сибир. Капел завоювал победите си не с числено превъзходство, а благодарение на уменията си да воюва по суворовски, което показала и блестящата му операция при Сизран. В летните боеве Капел се проявил не само като талантлив военачалник; той делял с редовите доброволци и другите ръководители на отряда всички опасности и тежести на боевете, завоювал искрената любов на подчинените си. Монархист по убеждения, той смятал, че главната задача сега е борбата с болшевиките. През ноември 1918 г. Капел признал адмирал Колчак за Върховен управник на Русия. През декември 1918 г. бил произведен в чин генерал – майор, от септември 1919 – генерал-лейтенант и награден с орден Св. Георги 3-та степен, на което той отговорил, че най-добрата награда за него биха били подкрепленията. От 1919 г. Капел станал главнокомандващ Източния фронт на Руската армия. В средата на ноември 1919 г. ген. Капел бил назначен за командващ Трета армия. С непрекъснати боеве войската на ген. Капел настъпвала по дължината на железопътната линия, изпитвайки огромни лишения в условията на 50 – градусов мраз, извършвайки безпримерния 3000 километров преход от Омск до Забайкалието. Върховният управник адмирал Колчак имал намерение да произведе ген. Капел в звание пълен генерал за забележителните му заслуги, но не успял да направи това. Болшевишката екзекуция го изпреварила. Великият Сибирски леден поход. По-нататъшният път на армията на ген. Капел преминавал през руслото на река Кан. Този участък от пътя се оказал един от най-тежките – на много места ледът на реката бил разтопен заради незамръзнали горещи източници, които образували многочислени размразени участъци в условията на почти 35-градусов студ. По време на прехода, ген. Капел пропаднал с коня си в една от тези незамръзнали ями. В село Барга генералът бил прегледан от лекар, който констатирал измръзване на стъпалата на двата крака и начало на гангрена. Било необходимо да се направи ампутация, а лекарят не разполагал нито с необходимите инструменти и медикаменти, нито с упойка. Но положението на пациента било критично и той извършил ампутация на част от лявото стъпало и пръстите на десния крак с обикновен нож и без анестезия. Въпреки преживяната операция ген. Капел продължил да ръководи войските. Той отказал предлажението на съюзниците – чехи да пътува в санитарен вагон. Като допълнение към измръзването се явила силна простуда. Но ген. Капел продължавал да язди начело на своите войски, дори когато се налагало да бъде връзван за седлото на коня. Един от участниците в похода, плучил по-късно наименованието Великия Сибирски леден поход А.А.Федорович, си спамня: „ Изнесохме на ръце стисналия зъби от болка бледен, измършавял генерал на двора и го сложихме на седлото. Той пришпори коня и излезе на улицата, където се точеше неговата войска и преодолявайки мъчителната болка, Капел се изправи на седлото и допря ръката си до калпака. Той отдаваше чест на тези, които водеше, които не сложиха оръжие в борбата.“ През декември 1919 г., поемайки командването на загиващия Източен фронт на руската армия, успял да я спаси от обкръжение при Красноярск и да я изведе до Байкал с цената на собствения си живот. На 15 януари адмирал Колчак бил предаден от чехите на есеро-меншевисткия Политцентър, окупирал Иркутск. Научавайки това, ген. Капел извикал на дуел командващия чехите в Сибир Ян Сиров, но не получил отзив. На 22 януари умиращият генерал ръководил съвещание в Нижнеудинск, на което се решило да се ускори напредването на войската към Иркутск, да го превземат в движение, да освободят адмирал Колчак и откраднатия златен запас, да установят връзка с контролиращия Забайкалието атаман Семьонов и да създадат нов боен фронт. Смъртта покосила белия рицар на 26.01.1920 г. Има ли какво да се добави към думите на адмирал Колчак: „Ген. Капел е удивтелно светъл човек“!

Блогът, замислен да бъде трибуна на творците, на хората, които имат да кажат нещо или да съхранят духовни ценности на бездуховно поколение за следващото, се изроди. Процесът на приматизация, който се провежда успешно от ръководителите ни примати върви много успешно и ще се превърне в следващото стъпало в падението на културата ни след чалгизирането, което го подготви. Приматите добиха високо самочевствие, някои дори се вживяха в социалните мрежи в ролята на приматизатори. Ако се съди по броя на посещенията на "статиите" им, те са се вече първи, творците се отдръпнаха, да им сторят място. Така в блога ще останат само тези, които имат цел, защото свестните хора в него стават малцинство.
Приветствам появавенето в блога на един свестен и меслещ човек!
Брависимо за постинга, г/жо Валентинова!