Рядко изпадам в  състояние да нямам желания за нищичко.
Хубаво време.Едно слънце,една топлина,една пролет...
направо до влюбване стига.Но началото е разходка.

Прегърни самотата..
С топлина заличи я,
стигни до душата

Живота е шибана гадост.
Една мръсна,играна игра.
Подмята те на ляво и дясно,

Той е много висок
(когато страх обладал те е)
Той е много широк

"Довиждане" мога да кажа,
да ритна обидата с крак,
вежливо напред да отпраша,

Понякога се чудя защо правя това?!
Защо те товаря с мисли прелетели през ума и покапали по клавиатурата..
Тя ги затваря,пресова на плочки и нарежда по стените.Не ги лепи.

Не и казвай,че искаш приятелство,
когато жажда в очите блести.
Не и казвай,че бегло познаваш я,

Край теб се чувствам великан
способен планини да мести.
Когато гледаш ме засмяно

Мисли...мИсли...мИсли.
обсебващи,наранявщи,изнервящи...или свободни.
Може би забравени между страниците на някоя книга

Нахлу,
облада ме,
разпали страстта,

Беше един от тези следобеди,когато стоенето в къщи се явяваше загуба на време.
А и всяко движение на родителското тяло отвличаше мислите в нежелана посока.
Измъкна се през прозореца на приземния етаж и отпраши към съседната улица-там винаг...

Неусетно нахлуваш в душата,
с ритъм сърдечен разливаш се в мен.
Тиха нежност превзема съня,